Abstract
<jats:p>Статията разглежда мястото на автофикцията в съвременната словашка литература след 2000 г. през романа Седем дни до погребението на Ян Рознер. Анализът проследява преплитането на индивидуална и колективна памет, жанровата граничност между мемоар, автобиографичен роман и автофикция, както и авторефлексивните стратегии на наратива. Романът е интерпретиран като литературно свидетелство за социалистическия период и като текст, в който паметта се превръща в основен механизъм за художествено осмисляне на травмата, смъртта и историята.</jats:p>
Show More
Keywords
на
като
за
Статията
разглежда