Abstract
<jats:p>През втората четвърт на XIII в. флотът на Морея оказал няколко пъти помощ на латински Константинопол. Морските сили на княжеството обаче невинаги били толкова впечатляващи. В първото десетилетие от съществуването на Ахая неговите владетели дори не разполагали със собствен флот, а разчитали на наемането на малък брой кораби за кратък период или на подкрепата на Венеция, особено след договора от Сапиенца (1209). В следващите десетилетия нарасналите финансови възможности на принцовете, рекрутирането на местни гърци за екипажи, както и използването на морските сили на други латински феодали, позволили на ахейските владетели да изградят малък, но постоянен флот и периодично да договарят значителен брой кораби за осъществяване на важни морски операции. Териториалните загуби от 60-те години нататък и военните конфликти с възстановената Византийска империя отслабили княжеството и намалили както финансовите му ресурси, така и възможностите да екипира кораби. Въпреки това, то запазило ограничени собствени морски сили, доказателство за което намираме и в появата на служител с титла адмирал в администрацията на страната след края на управлението на Вилардуените. Тогава започнал нов етап, в който княжеството разчитало предимно на подкрепа от флота на Кралство Сицилия и на Венеция.</jats:p>